И се започна търсене на помощ. Свързах се с Анимал Рескю София и о, изненада, съгласиха се да го вземат в Богров, което си е истинско щастие, защото са извънредно претоварени и работят свръх капацитета си. Сега оставаше да се намери транспорт. Коментарите под публикувания сигнал за бедстващото куче бяха от типа на “С удоволствие бих помогнал/а, но едиквоси...”. ) Разбира се, че с удоволствие... Имаше все пак и трима човека, които бяха написали, че могат да осигурят транспорт, чакаха само някой да се свърже с тях. Свързах се – и двама от тях се покриха моментално. И те с удоволствие биха помогнали ама някой друг път. За щастие се появи едно момиче, Йоана, което звучеше сериозно по телефона и ми обеща да дойде с кола, щом й се обадя. Сега оставаше да го открия.
Следващите три дни го търсих безуспешно, единия ден валеше и гаден дъжд и се утешавах, че на това време някъде се е подслонил и е разбираемо да не го намеря, но следващите дни съвсем се отчаях. Дойде уикендът, в който пък нямах възможност да продължа търсенето. Но просто не можех да се откажа като си го представях как обикаля гонен от всички. И в какво щеше да се превърне след още месец или два, когато съвсем напреднеше демодекозата. И така в понеделника веднага след почивните дни пак започнах да обикалям около мястото, където го бях видяла. Обиколки и дебнене в продължение на час и нещо. Ама и аз съм упорита...Накрая точно преди да се откажа за пореден път, го видях. Страшна гледка:( Но толкова мил и доверчив. И толкова окаян.
И така нахраних го, звъннах веднага на Йоана, която каза, че чак след час може да дойде (пътуваше от другия край на София, а и имаше друг ангажимент) и зачакахме двамата. Нямах в себе си нито каишка нито дори колан, за да го вържа, а и нямам особен опит с кучета и бях на тръни през цялото време да не хукне нанякъде. И така чакаме си с него, подминават ни хора и поглеждат къде с любопитство, къде с погнуса. А, да, за да съм справедлива имаше двама души, един възрастен мъж и едно момиче, които все пак се спряха да питат "То май е нещо болно..." "Да, чакаме помощ всеки момент." И така два часа. Понякога два часа са ужасно дълго време, но ей Богу, той просто разбираше, че искам да му помогна. Никога няма да забравя погледа му.
Йоана дойде (още веднъж - безкрайно ти благодаря!), качихме го в колата и заминаха към Богров. Аз се прибрах с усещането, че съм направила най-хубавото и смислено нещо от много месеци. Това беше на 4 февруари. Днес, осем дни по-късно, Страхил се лекува и се чувства все по-добре. Ето разказът на Анимал Рескю София за него:http://arsofia.com/bg/36381/zov-za-pomoshh-molbata-na-strahil-i-sancho/
Ето го 7 месеца по-късно:
http://arsofia.com/bg/40844/predi-i-sled-nedelcho-kircho-snezhana-strahil/
И понеже аз продължавам да следя неговата история - ето една чудесна новина за Страхил от декември, ще става англичанин:http://arsofia.com/bg/42845/trikrakite-rikardo-chocho-i-kutsata-dushitsa-dushka-stanaha-anglichani-sledvat-gi-kiril-dudana-strahil-i-slepiyat-bari/
Няма коментари:
Публикуване на коментар