сряда, 21 декември 2016 г.

силует 254789614



неделя, 4 декември 2016 г.

загадки

Тя.: Искаш ли да играем на загадки?
Аз:  Ми не много...
Тя:  Айде де. Имаме право на два опита. Дори може ти да си първа, ако искаш.
Аз:  Уф, добре. Най-добрият приятел на човека?
Тя:  Тялото?
Аз:  Хаха. Не.
Тя:  Детето?
Аз:  Хахахаха. Добър опит. Мне.
Тя:  Е, ти все такива ги измисляш...



- - -

Тя:  Любимото ми ядене?
Аз:  Сладолед.
Тя:  Не позна!
Аз:  Пържени картофи.
Тя:  Изобщо не. Хайде, имаш право на още опити, давай.
Аз:  Шоколад, пилешки крилца, пуканки, торта... (изреждам още десетина, за които се сещам).
Тя:  Не!

Аз (с неподправен интерес този път):  Кое е?
Тя:  Скариди.
Аз:  Моля?! И откога?
Тя:  Помолила съм баба да ми направи за Никулден. Мисля, че много ще ми харесат.



събота, 3 декември 2016 г.

село Велиново

Пак малко из Трънския край бяхме ние. Този път ред беше на село Велиново, което изглежда така все едно кара последните си дни. А някога е било многолюдно, личи си по старите, грохнали сега, къщи, които са били нагъсто и са приютявали голяма челяд. После повечето хора са избягали в Перник, София или поне в близкото Филиповци. Мъжете пък които останали, по-голямата част работели в близката мина "Злата" (затворена през 70-те) и както ми разказа една мила баба: "Изпоразболяха се и измряха, останахме без мъже тука".
А мястото е красиво, красиво...