Всички сме били там, нали? Аз като дете сравнително често, а последното ми ходене беше преди 17 г. Има някои промени, но поне за две неща установих със сигурност, че са останали неподвластни на времето - свещениците тук са все така преизпълнени с усещането за собствената си значимост (Какво да се прави, божието смирение е истинско предизикателство пред божиите служители), а отвън все още продават вкусни самуни хляб. Второто донякъде заличава неприятното чувство от първото.
Пандурин в манастира, а по-долу част от надгробната плоча на Хрельо войвода (Стефан Драговол).
Доста занимателен е сюжетът на сцените в Ада.
Ето какво се случва напр. с бакалите, които отмерват по-малко и с шивачите, които послъгват,
с механджиите, които мамят в грамажа, и с пияниците,
с блудниците и разбойниците, пък има отделно и за самовилите и магьосниците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар